Очни състояния и заболявания

Очни състояния

Миопията се проявява, когато навлязлата в окото светлина се фокусира не върху ретината, а пред нея. В следствие на това хората с късогледство виждат добре наблизо, но не и надалеч.

Симптоми: замъглено зрение надалеч, главоболие.

С какви изследвания може да се открие: тест за зрителна острота, измерване на рефракцията (пречупвателната сила на окото).

Лечение: късогледството може да бъде коригирано с очила, контактни лещи (минусови), чрез хирургическа намеса или чрез LASIK– процедура за понижаване на диоптрите.

1

Далекогледството е обратното на късогледството. При него светлината се фокусира зад ретината вместо върху нея. Причината е в това, че очната ябълка е по-къса от нормалното. Най-често хиперметропията е вродено състояние, но вероятността да страдате от нея нараства с възрастта.

Симптоми: обикновено симптомите се свеждат до размазване на близките обекти. Възможно е хората с далекогледство да виждат неясно и близките, и далечните обекти.

С какви изследвания може да се открие: тест за зрителна острота, измерване на рефракцията (пречупвателната сила на окото).

Лечение: далекогледството, както и късогледството, може да се коригира с очила, контактни лещи (плюсов диоптър), чрез хирургическа намеса или чрез LASIK.

2

Той може да се определи едновременно като миопия и хиперметропия. Това състояние се получава, когато роговицата има неправилна форма, в средствие на което в една точка от нея светлината се пречупва по-остро от друга. Фокусирането става върху две точки от ретината, а не върху една. Резултатът е изкривен и замъглен образ.

Симптоми: замъглени обекти, главоболие, умора.

С какви изследвания може да се открие: тест за зрителна острота, измерване на рефракцията (пречупвателната сила на окото).

Лечение: с очила, контактни лещи, чрез хирургическа намеса или чрез LASIK.

3

Терминът произлиза от гръцката дума „старец” и е състояние, при което лещата на окото губи способността си да фокусира. В резултат на това се затруднява зрението наблизо. Пресбиопията е естествен процес, свързан с напредването на възрастта и се среща при почти вкички хора над 45 години, тъй като след тази възраст постепенно вътреочната леща губи еластичността си.

Симптоми: по-трудно фокусиране на близките обекти, напрежение в очите, главоболие.

С какви изследвания може да се открие: тест за зрителна острота, измерване на рефракцията.

Лечение: коригира се с очила или контактни лещи. Хирургическата намеса е подходяща за онези, които не желаят да носят очила или лещи.

Колко сериозна е диагнозата: оставена да напредва, пресбиопията може да влоши значително зрението Ви и да затрудни дейностите на работното място, у дома, при шофиране и пр.

4

Синдромът на „сухото око” е едно от най-честите неразположения, от които страдат хората днес. Той засяга над 20% от населението и се възприема като болест на цивилизацията. Характеризира се с намалено образуване на сълзи или с тяхното ускорено изпарение от повърхността на окото. При „сухото око” сълзите не са в състояние да поддържат и изчистват роговицата и конюнктивата, и по този начин те остават незащитени.

Изглежда парадоксално, но синдромът на „сухото око” е възможно да се прояви и под формата на прекомерна слъзна секреция, но тя е с променен, непълноценен състав.

Симптоми: умора, сърбеж, зачервяване, парене, усещане за чуждо тяло, сухота, повишена чувствителност към светлината, учестено мигане, воднисто сълзене.

С какви изследвания може да се открие: при рутинен очен преглед и специални тестове за качествено и количествено изследване на слъзния филм.

Лечение: мерките се свеждат до успокояване на окото и овладяване на симптомите. Най-често се прилагат овлажняващи капки, наречени изкуствени сълзи. При по-тежки случаи може да се използват и специални оклузионни плъгове (тапички), които позволяват задържането на сълзи в окото.

През нощта може да се поставят крем или мехлем, силно овлажняващ очите. По-честото мигане пред компютъра или телевизора помага за по-доброто овлажняване на окото.

5

5-1

Периодичните профилактични прегледи са основна предпоставка за добро зрение при децата. Статистиката сочи, че над 80% от откритите в ранна детска възраст заболявания са лечими. Някои от сериозните проблеми с очите нямат ясно изразени симптоми, затова е необходимо децата да се водят на профилактични прегледи задължително при навършване на 6-месечна възраст, 1 година, 3 години, 6 години и след това веднъж на всяка учебна година.

Най-често срещани проблеми и очни заболявания при децата:

    • Рефракционни аномалии – късогледство, далекогледство, астигматизъм. Свързани са с неправилното пречупване на лъчите от роговицата или лещата на окото. Коригират се с очила или лещи;

    • Страбизъм (кривогледство) – отклонение от едната очна ябълка. Коригира се с очила или оперативно, като се постига равновесие между по-силно и по-слабо действащите очни мускули. Ако не се вземат мерки, детето може да развие амблиопия;

    • Амблиопия („мързеливо око”) – мозъкът разпознава образа от по-силното око и потиска този на по-слабото. След разширяване на зениците се изписват диоптри. Нужни са специални упражнения за трениране на по-слабо зрящото (мързеливото) око чрез закриване на здравото.

Фактори с неблагоприятно влияние върху детското зрение:

    • генетична обремененост;

    • недоносеност;

    • продължително натоварване на очите;

    • недостатъчно добро осветление при четене и писане;

    • несъобразено време пред компютъра (на всеки половин час е необходима почивка от 20 минути);

    • продължително заслепяване.

С повишен риск са недоносените и фамилно обременените деца. При тях прегледът при офталмолог трябва да се извърши през първия месец от раждането, за да се предотврати възникването на ретинопатия на недоносените бебета. Честотата на профилактичните прегледи се определя от специалиста.

За красиви и здрави детски очички нашите специалисти препоръчват консумацията на продукти, богати на Вит.А, В и С (моркови, домати, млечни продукти, магданоз, гъби, цитрусови плодове и др.), разходки на открито, задължително носене на слънчеви очила и редовни профилактични прегледи.

IMGP2120Grizhi-za-detskoto-zrenieIMGP2152-Grizhi-za-detskoto-zrenie

Очни заболявания

Катарактата е главната причина за влошаване на зрението при възрастните над 55 годишна възраст. Катарактата представлява помътняване на естествената леща, намираща се вътре в окото. Тази леща, разположена зад ириса, действа подобно на фотоапарат – фокусира светлинните образи върху ретината, която изпраща сигнали към мозъка.

Човешката леща е възможно да се замъгли до такава степен, че да попречи на светлината и образите да достигнат до ретината.

Катарактата може да бъде причината, поради която образите да изглеждат размазани, ярките цветове да ни се струват овехтели, или зрението през нощта да стане изключително трудно. Ако бифокалните лещи или очила вече не помагат, възможно е катарактата да бъде причината за това неудобство. Пациентите сравняват състоянието с взиране през перде, защото образите са замъглени и неясни. Оттук идва и по-известното наименование на заболяването – старческо или вътрешно перде.

Катарактата не може да бъде предотвратена, тъй като най-честата причина за възникването й е съвсем естествена – процесът на остаряване.

Симптоми: заслепяване от нормалната светлина, отслабено зрение, затруднено четене, избледняване на цветовете и др.

С какви изследвания може да се открие: при рутинен очен преглед.

Лечение: единственият ефективен начин за лечение е чрез хирургическа намеса, при която помътнялата леща се заменя с нова. Повече за оперативното лечение на катаракта научете ТУК

1

Глаукомата е сред водещите причини за слепота. В света според статистиката боледуват над 67 милиона души, а у нас – над 70 000. Глаукомата е заболяване, което без лечение води до слепота. То се предизвиква от клетъчната смърт на нервни клетки и увреждане на оптичния нерв. При по-голямата част от случаите заболяването се свързва с повишено вътреочно налягане, въпреки че то невинаги е равнозначно с глаукома. Нормалното вътреочно налягане е от 10 до 20 mmHg (милиметра живак). Когато то надхвърли 20mmHg, човек е застрашен от глаукома. Силният натиск на течността уврежда нервните клетки на ретината. Този процес обаче е безболезен и обикновено болният не го усеща. Така голяма част от зрителния нерв може да се увреди без никакви симптоми. Пораженията, които възникват са необратими. От голямо значение е наследствената обремененост.

Симптоми:

  • замъглено зрение;
  • поява на цветни кръгове, които приличат на тези на дъгата, особено когато се погледне към светеща лампа;
  • чувство за дискомфорт в окото, усещане за тежест и напрежение;
  • незначителни болки около очите;
  • загуба на периферното зрение;

С какви изследвания може да се открие: ежегодните очни прегледи са жизненоважни, за да се открие глаукомата навреме. Необходимо е да се извършат следните изследвания:

  • тест за зрителна острота;
  • тонометрия – измерване на очното налягане;
  • компютърна периметрия – измерва периферното зрение, което се ограничава при глаукома;
  • преглед на очното дъно – за да се види ретината и зрителния нерв;
  • оптична кохерентна томография(ОСТ) – открива най-ранните изменения при глаукома.

Специализирана очна болница „Бургас” разполага с единствения за Югоизточна България оптичен кохерентен томограф, който изследва очното дъно по-прецизно от всеки друг апарат. Той е в помощ при диагностициране на глаукома, макулна дегенерация, ретинални заболявания и др.

Лечение: методите на лечение са капките за очи, лазерната и традиционна хирургия. Усилията са насочени към нормализиране и стабилизиране на очното налягане. От особено значение за ранната диагностика е профилактика. Повече за лечението на глаукомата научете ТУК.

Направи си тест „Запознат ли съм със заболяването глаукома?”.

1

Диабетът е на първо място сред заболяванията водещи до двуочна слепота в млада възраст. Засягането на очите се очаква да се прояви след около 10 години от диагностицирането на инсулино-зависимия диабет, но много фактори като лош контрол на кръвната захар, атретиална хипертония, тютюнопушене, бременност и др. могат да ускорят този процес.

Повишеното количество кръвна захар, поради недостига на инсулин в кръвта, уврежда малките съдове (капилярите на ретината). От една страна те повишават своята пропускливост и това води до кръвоизливи и оток, а от друга се влошава храненето на ретината. Развива се тъканна исхемия, която стимулира образуването на нови непълноценни съдове с тънки стени, които лесно се късат и кървят. Най-общо тези промени наричаме диабетна ретинопатия.

Заболяването засяга и двете очи, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаление на зрението до пълна слепота.

Симптоми: заболяването няма ранна симптоматика. Когато зрението намалее е прекалено късно и възможностите на офталмолога са ограничени. Ето защо всички диабетици, които нямат ретинопатия, трябва да посещават очния лекар поне веднъж годишно. При тези с доказана диабетна ретинопатия, в зависимост от формата и стадия, този срок е много по-къс: 6, 3 или 1 месец. Често се случва по очите лекарите да „познаят“, че пациентът е с диабет – той го е имал от години, но без да знае.

Какви изследвания са нужни, за да се установи заболяването:

  • тест за зрителна острота;
  • тонометрия – измерване на очното налягане;
  • оглед на очното дъно при широки зеници;
  • флуоресцеинова ангиография, т.нар. цветна снимка на очното дъно;
  • оптична кохерентна томография(ОСТ).

Лечение: единственото доказано лечение на диабетната ретинопатия е лазерфотокоагулацията, чрез която се разрушава част от ретината, засегната от диабета, с цел запазване на зрението и задържане прогресията на заболяването. Ако лазерфотокоагулацията е проведена навреме, зрителната загуба може да се намали значително и зрението да се стабилизира. В противен случай се достига до масивни кръвоизливи, чийто единствено лечение е т.нар. витректомия (линк към Витреоретинална хирургия). Най-добре е лазерфотокоагулацията да се извършва след цветна снимка на очното дъно.

Специализирана очна болница „Бургас“ разполага с очен скенер, който е единственият в Югоизточна България. Супермодерният апарат дава възможност на нашите офта да установят и най-малките отклонения и да определят точно какво е състоянието на пациента. Операционната е оборудвана с комбиниран апарат за операции на преден и заден очен сегмент, който е единственият такъв в Бургаска област. За пациентите с диабетна ретинопатия, на които предстои операция при нас се осигурява консултация с един от най-известните офталмолози в България – доц. д-р Борислав Дъбов.

1

Макулната дегенерация свързана с възрастта (МДСВ) е заболяване, което засяга централния участък на ретината, наречен макула и която е ключова зона за зрението. Заболяването предизвиква загуба на централно зрение, но не и на периферно. От тук следва, че засегнатите хора може да виждат един предмет или лице, но не могат да различават чертите им. Поради това те не са способни да извършват обичайни ежедневни дейности като четене, писане, шиене или шофиране.

Първите симптоми на заболяването може да останат незабелязани, но с развитието на му засегнатите хора започват да виждат тъмни области или зрението им става замъглено или изкривено. От жизнено важно значение е да се направи консултация с офталмолог и той да бъде уведомен за тези признаци, така че прогресията на състоянието да бъде избегната доколкото е възможно.

Съществуват редица рискови фактори, които влияят отрицателно на защитните механизми на очите и поради това са едни от причинителите на МДСВ – напредване на възрастта (основен фактор), семейна генетична предразположеност, неправилно хранене, затлъстяване, пряко излагане на слънчева светлина, тютюнопушене, високо кръвно налягане, светли ириси.

Симптоми: разкривени образи, тъмно петно в центъра на зрителното поле, намалено зрение предимно за близо.

Какви изследвания са нужни, за да се установи заболяването:

    • рутинен преглед;

    • флуоресцеинова ангиография, т.нар. цветна снимка на очното дъно;

    • оптична кохерентна томография (ОСТ);

    • тест с Решетката на Амслер.

Лечение: лечението е трудно и често без успех. Важно е разнообразното хранене. Офталмолозите препоръчват витамини и минерали (особено цинк, лутеин и зеаксантин), които профилактират и укрепват макулата.

В напреднал стадий напоследък се прилагат инжекции с Avastin в окото с цел ограничаване на процеса.

1

Ретината е най-фината вътрешна обвивка на окото. Клетките, от които е изградена улавят слънчевите лъчи или тези, проникнали в окото и изпраща светлинните импулси към мозъка. По този начин човек възприема образите от заобикалящия го свят.

С напредване на възрастта ни, гелът, с който е изпълнено стъкловидното тяло изтънява и се отделя от ретината. Обикновено процесът протича без да причинява проблеми, но когато отлепването на стъкловидното тяло е достатъчно рязко, това може да доведе до скъсване на ретината на едно или няколко места.

Ретинните дупки се третират с лазерна коагулация, чрез която се слепват слоевете на ретината около дупката и се предотвратява възможността за отлепване на ретината.

При наличие на отлепване на ретината пациентите подлежат на оперативно лечение за връщане на ретината в обичайната й позиция. Използват се различни оперативни техники в зависимост от вида и мястото на отлепването.

Подобряването на зрението може да отнеме няколко месеца, а в някои случаи може никога да не се възвърне напълно. За съжаление при някои пациенти зрението не се подобрява изобщо, въпреки успешната операция за връщане на ретината на анатомичното й място.

Какви са алармиращите симптоми за отлепване на ретината?

• Светкавици
• Новопоявили се мътнини пред окото
• Сиво перде, движещо се в зрителното поле
Състояния, увеличаващи риска от отлепване на ретината:
• Късогледство
• Претърпяна катарактна екстракция
• Глаукома
• Тежко очно нараняване
• Предхождащо отлепване на ретината на другото око
• Наследствена обремененост
• Наличие на рискови зони в ретината

1

НАПРАВЕТЕ ЗАПИСВАНЕ ЗА ОЧЕН ПРЕГЛЕД

Направете записване за очен преглед в удобно за вас време по телефона: 056 / 85 98 50; 0895 05 05 06