Какви са последиците от стреса за очите?
„Използвайте различни техники за контролиране на стреса, за да предпазите очите си” – съветва д-р Николай Иванов, специалист по очни болести и управител на Очна болница „Бургас”
Ежедневието ни е изпълнено със стрес. Той от своя страна поражда физически симптоми и често те са свързани със зрението, тъй като очите са особено податливи на стрес.
Ако не можем да спим добре нощем, през деня чувстваме очите си уморени, раздразнени и замъглени. Торбичките и тъмните кръгове също могат да издават, че сме стресирани.
„Адреналинът, който се отделя при това състояние, е естествена „дрога” за организма“ – обяснява д-р Николай Иванов, управител на Очна болница „Бургас” – „Тя е от полза в ситуации на опасност, но не и когато ни съпътства постоянно“. Ежедневният (хроничен) стрес означава непрекъснато отделяне на адреналин, което води до редица неблагоприятни последици за целия организъм. Прекалено интензивният начин на живот, постоянният стрес и претоварването са сред основните врагове на очите. Опитът показва, че жителите на големите градове се обръщат по-често към офталмолозите.
В очите има много мускулчета, благодарение на които движим очите си в различни посоки и гледаме както на близки, така и на далечни разстояния. Макар, че не е категорично доказано, все по-често в световен мащаб се утвърждава схващането, че поради по-голямата доза адреналин мускулите на окото отслабват и е възможна появата на очни тикове като по-чести нежелани потрепвания на клепачите, т.нар. блефароспазми. Обикновено те намаляват от само себе си в рамките на няколко часа. Недостатъчният сън и прекомерната употреба на кофеинови напитки могат да усилят блефароспазмите. Според други проучвания адреналинът повишава вътреочното налягане, което е основна причина за глаукома. А ако стресът е довел до свръхстимулиране на щитовидната жлеза, очите може да изглеждат изпъкнали и „изскочили”.
Опитът на офталмолозите показва, че стресът влошава и оплакванията на страдащите от „сухо око”. „Много често пациенти със „сухо око” споделят, че дискомфортът в очите им се е увеличил значително след преживяно силно притеснение или продължително напрежение; че очите им горят” – обяснява д-р Иванов – „Това ги натоварва още повече, стават още по-неспокойни, а оттам растат и оплакванията им, свързани с очите. Получава се омагьосан кръг, при който може да помогне само ограничаването и справянето със стреса.”
Макар и рядко, е възможно след дълго време на силно безпокойство или преживян силен стрес да се появи частична или пълна слепота – т.нар. истерична слепота. При това състояние хората казват, че не виждат нищо или реагират само на светлина, а същевременно изследванията не показват никакви отклонения. Истеричната слепота е подсъзнателно нежелание, а не реална неспособност да виждаме. Тя може да се определи като доброволна слепота. Тъй като при нея няма обективни причини, свързани със зрението, офталмологът не може да помогне много. Усилията трябва да бъдат насочени по-скоро към стабилизиране на психическото и емоционално състояние на пациента и най-вече към възвръщане на увереността му.
Макар темата за справянето със стреса да е актуална, малко хора отделят време за това. А някои от техниките като дълбокото дишане, релаксация, медитация и дори кратките физически упражнения не отнемат много време, но са особено ефективни, ако се извършват редовно.
