На 14-ти ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета. Решението за отбелязването му е взето през 1991г. от Международната диабетна федерация и Световната здравна организация, обусловено от социалната значимост на заболяването, свързана с широкото му разпространение и усложненията, които дава в много органи и системи на човешкото тяло.
Д-р Милен Георгиев, специалист очни болести в Очна клиника–Д-р Иванови
Диабетът е хронично ендокринно заболяване, което се характеризира с повишени стойности на кръвната захар. В световен мащаб са регистрирани над 360 милиона души със захарен диабет, а всяка година се диагностицират около седем милиона нови случая, което дава основание да се говори за т. нар. диабетна епидемия. В България над половин милион души са с установен диабет, а повече от 150 000 не знаят, че са болни.
Едно от усложненията на диабета е диабетната ретинопатия, която ако не се лекува адекватно, води до намаление или загуба на зрението. Според статистиката повечето болни от диабет, в даден етап от живота си развиват ретинопатия. Засягането на очите се очаква да се прояви след около 10-15 години от началото на заболяването, но много фактори като лош контрол на кръвната захар, тютюнопушене, артериална хипертония и др, могат да ускорят този процес.
Диабетната ретинопатия засяга малките съдове – капилярите на ретината. При първия стадий (т.нар. непролиферативна ретинопатия) пациентът няма никакви оплаквания. В този етап промените се изразяват в единични кръвоизливи и микроаневризми в очното дъно. Често поради липсата на оплаквания пациентът не подозира за заболяването и то преминава в следващ стадий – пролиферативна ретинопатия, която се характеризира с прорастване на дефектни кръвоносни съдове в ретината на окото в резултат на лошото хранене на тъканите. Тези съдове спонтанно започват да кървят и могат да доведат до загуба на зрението, оток на макулата, кръвоизлив в окото, отлепване на ретината, патологични катаракти. Загубата на зрение става изведнъж.
Именно поради липсата на симптоми в ранния стадий на заболяването, ранният скрининг е от особено важно значение. Освен очен преглед с разширяване на зениците, диагностиката включва и цветна снимка (флуоресцеинова ангиография) на очните дъна, чрез която се преценя има ли нужда от лазерна терапия. Изключително ценен неинвазивен метод за проследяване на съдовата мрежа на окото без облъчване е т.нар. Ангио-ОСТ – високотехнологичен очен скенер, който изследва размера, разположението и структурата на патологичните съдове и позволява откриването в съвсем ранен етап на коварното заболяване.
В началните стадии на заболяването се назначава лазертерапия, чрез която се унищожават исхемичните зони в ретината, за да се спре образуването на нови съдове и последващи усложнения. В по-напредналите стадии (пролиферативната ретинопатия) се прилагат други методи на лечение, включващи интравитреално приложение на медикаменти и оперативно лечение, с които се цели да се задържи прогресията на заболяването.
Лечението на диабетната ретинопатия е комплексно и изисква мното тясна колаборация между офталмолога, общопрактикуващия лекар и ендокринолога, тъй като от решаващо значение за здравето на очите е ефективната компенсация на кръвно-захарните нива. При пациенти с диабет тип 1 (инсулинозависим захарен диабет) веднага след диагностицирането на заболяването следва пациентът да бъде насочен за преглед от офталмолог. При диабет тип 2, който не е така агресивно протичащ, е необходимо пациентите да посещават очен лекар веднъж годишно.
Регулярният скрининг и правилното лечение на диабетната ретинопатия може да предотвратят до 98% тежка зрителна инвалидизация. Ако се вземат мерки в началото, последиците от диабета върху очите могат да бъдат забавени с години и зрението да бъде запазено.
Ангио-ОСТ позволява на офталмолозите в Очна клиника-Д-р Иванови да открият и най-малките изменения в ретината.
