мар
Дебне ли ни „тихият крадец на зрение“?
От 9-ти до 15-ти март 2025г. отбелязваме Световната седмица за борба с глаукомата
Световната седмица за борба с глаукомата е глобална инициатива, целяща повишаване осведомеността за очното заболяване. Тази година тя се провежда в дните от 9-ти до 15-ти март. Какво представлява глаукомата и защо навременното й диагностициране е ключов момент за зрението на пациента, разказва д-р Владимир Балимезов, офталмолог в Очна клиника–Д-р Иванови, гр. Бургас.
Глаукомата представлява група очни заболявания, които увреждат зрителния нерв, често поради повишено вътреочно налягане (ВОН). Тя е една от водещите причини за слепота в световен мащаб, засягайки приблизително 78 милиона души. Разбирането на глаукомата, нейните рискови фактори, симптоми и възможните лечения могат да помогнат за ранната диагностика и управление на заболяването, запазвайки зрението на човек.
Причини и рискови фактори
Най-често глаукомата се причинява от повишено ВОН, което възниква, когато вътреочната течност (известна като камерна течност) не се оттича правилно, което води до увреждане на зрителния нерв поради натрупване на вътреочната течност в окото и притискането на зрителния нерв. Нормалните граници на вътреочното налягане са от 10 до 21 mmHg.
Други фактори, повишаващи риска от глаукома, са: възраст, наследственост, етническа принадлежност, определени медицински състояния и заболявания и др. Възрастта се определя като рисков фактор. Според него хората над 60 години са с по-висок риск от глаукома. При това заболяване има и генетичен товар и ако родител, брат или сестра страда от глаукома, рискът се увеличава от два до четири пъти. Сред рисковите факторите са и претърпените очни травми, които в последствие могат да доведат до развитие на т.нар. вторична глаукома – състояние, трудно подаващо се на лечение. В тези случаи често се налагат и допълнителни интервенции като лазерни манипулации или хирургични операции.
Употребата на дадени медикаменти също може да бъде рисков фактор за повишаване на ВОН. Такива медикаменти са кортикостероидите, особено под формата на капки за очи. Има немалко случаи на пациенти, при които продължителната употреба на кортикостероидни очни капки (дължаща се на самолечение или неспазване на лекарските инструкции) е довела до повишено ВОН и развитие на глаукома.
Видове глаукома
Съществуват различни видове глаукома. Най-основно те могат да се разделят на две групи: откритоъгълна и закритоъгълна глаукома. Важно е двете групи да се разграничат, защото на определени етапи на заболяването лечението е различно. Не е изключено при закритоъгълната глаукома да се наложи хирургична интервенция.
Един от особените случаи на глаукома е т.нар. нормотензивна глаукома. При нея няма повишено ВОН, но има увреда на зрителния нерв. Смята се, че намаленият кръвен поток към зрителния нерв, съдовата дисрегулация и генетичната предразположеност играят роля в развитието на заболяването. Затова не е изключено очният лекар да изпише лечение дори и налягането на очите да е в нормални граници. В случая нормалните граници за популацията са ненормални за пациента с нормотензивна глаукома. При поставяне на диагноза нормотензивна глаукома е необходимо продължително проследяване, както и допълнителни неврологични изследвания. Възможно е изписването на невропротектор (група от лекарства, които се използват широко при неврологични състояния като инсулт и деменция).
Съществува и реципрочният вариант – както е възможно човек с нормално ВОН да страда от глаукома, така е възможно и човек с повишено очно налягане да няма глаукома, а т.нар. очна хипертония.
Очната хипертония се характеризира с повишено вътреочно налягане без видими увреждания на зрението или зрителния нерв. Въпреки че все още не се счита за глаукома, повишеното налягане може да доведе до развитието ѝ, ако не се следи редовно. Обикновено превантивно се започва лечение с понижаващи налягането капки или се назначава стриктно проследяване, изискващо извършването през кратки интервали на допълнителни високоспециализирани изследвания като периметрия и скенер на очния нерв.
Съществува т.нар. остра закритоъгълна глаукома (или т.нар. глаукомен пристъп), която представлява спешно състояние, характеризиращо се с рязко повишаване на ВОН и криещо опасност за зрението. Оплакванията са: намалено зрение, силна болка, гадене, повръщане, световъртеж, светобоязън, сълзотечение. Това състояние трябва да се лекува спешно в съответното лечебно заведение, за да се овладее пристъпът.
Ако не се лекува бързо и особено ако се повтаря, може да се стигне до необратима загуба на зрението. Лечението включва прилагане на лекарства за понижаване на налягането (често интравенозно), последвано от лазерна интервенция на ириса, при която се създава малък отвор в него, за да се възстанови нормалният отток на камерната течност. Лечението най-често се извършва в очно отделение. Понякога се налага оперативна интервенция, като при наличие на напреднала катаракта, т.нар. "перде", е необходимо то да се премахне, за да може да се освободи пространство в средната част на окото и да се възстанови циркулацията на очната течност.
Симптоми на глаукома
Обикновено глаукомата прогресира без симптоми. Не е изключение пациент да посети очен лекар за изписване на очила, който да установи почти тотална увреда на зрителния нерв със запазено само централното зрение, а периферното (което се уврежда от глаукомата) да липсва. Именно заради безсимптомното протичане на болестта, глаукомата е наричана „тихият крадец на зрение“.
При напреднали стадии обаче могат да се появят: замъглено зрение, силна болка в очите (особено при закритоъгълна глаукома), светлинни ореоли, загуба на периферното зрение, гадене и повръщане, зачервяване на окото, чувствителност към светлина. Препоръката към всеки, който почувства тежест, болка или натиск в окото, е да не отлага прегледа при офталмолог.
Диагностика и скрининг
Профилактиката на зрението е единственият начин да разберем дебне ли ни „тихият крадец на зрение“.
Ранното откриване чрез редовни очни прегледи, особено след 40-годишна възраст, е от решаващо значение за прогнозата на болестта. Глаукомата се диагностицира чрез различни тестове: тонометрия (измерване на вътреочното налягане), офталмоскопия (изследване на зрителния нерв за признаци на увреждане), компютърна периметрия (за оценка загубата на периферно зрение), гониоскопия (за оценка на дренажния ъгъл на окото) и др. В последните години втори златен стандарт наред с компютърната периметрия е изследването на зрителния нерв чрез т.нар. очен скенер (компютърна кохеретна томография - ОСТ), при който се получават детайлни изображения на зрителния нерв и ретиналните слоеве.
Лечебни възможност
Лечението бива консервативно и хирургично, като при консервативното се започва с медикаменти – очни капки или перорални медикаменти. Ако капките или комбинациите от капки не са достатъчни, се преминава към хирургична интервенция, която в зависимост от конкретния случай може да бъде конвенционална, лазерна или чрез поставяне на имплант в окото.
Глаукомата е заболяване за цял живот и страдащите от нея трябва да следват назначената от очния лекар терапия. Тази терапия може да се променя, което се уточнява на регулярните офталмологични прегледи. Именно затова глаукомата е заболяване, което подлежи на диспансеризация. И което от своя страна определя главна роля на сътрудничеството между лекаря и пациента в борбата с глаукомата.
За щастие, благодарение на технологичния напредък и иновации в сферата на офталмологията, днес разполагаме с адекватни способи, с които да овладеем глаукомата и да имаме контрол над нея, а не тя над нас.
