Очни заболявания

Глаукомата е сред водещите причини за слепота. Според статистиката от глаукома боледуват над 70 милиона души в света. По данни на Световната здравна организация около 5.2 млн. души са загубили зрението си вследствие на това заболяване. Данните на Българското глаукомно дружество сочат, че болните у нас са между 70 000 и 80 000 души.

Глаукомата е заболяване, което без лечение води до слепота. То се предизвиква от клетъчната смърт на нервни клетки и увреждане на оптичния нерв. При по-голямата част от случаите заболяването се свързва с повишено вътреочно налягане, въпреки че то невинаги е равнозначно с глаукома. Нормалното вътреочно налягане е от 10 до 20 mmHg (милиметра живак). Когато то надхвърли 20mmHg, човек е застрашен от глаукома. Силният натиск на течността уврежда нервните клетки на ретината. Този процес обаче е безболезен и обикновено болният не го усеща. Така голяма част от зрителния нерв може да се увреди без никакви симптоми. Пораженията, които възникват са необратими. От голямо значение е наследствената обремененост.

Симптоми:

• замъглено зрение;
• поява на цветни кръгове, които приличат на тези на дъгата, особено когато се погледне към светеща лампа;
• чувство за дискомфорт в окото, усещане за тежест и напрежение;
• незначителни болки около очите;
• загуба на периферното зрение;

С какви изследвания може да се открие: ежегодните очни прегледи са жизненоважни, за да се открие глаукомата навреме. Необходимо е да се извършат следните изследвания:

• тест за зрителна острота;
• тонометрия – измерване на очното налягане;
• компютърна периметрия – измерва периферното зрение, което се ограничава при глаукома;
• преглед на очното дъно – за да се огледа ретината и зрителния нерв;
• оптична кохерентна томография(ОСТ) – открива най-ранните изменения при глаукома.

Очна болница „Бургас” - Д-р Иванови разполага с високотехнологичен очен скенер за оптична кохерентна томографска ангиография (Ангио-ОСТ), който позволява съвсем ранно откриване на глаукоматозното увреждане и осигурява по-нататъшен непрекъснат контрол на прогресията на глаукомата.

Катарактата е главната причина за влошаване на зрението при възрастните над 55-годишна възраст. Катарактата представлява помътняване на естествената леща, намираща се вътре в окото. Тази леща, разположена зад ириса, действа подобно на фотоапарат – фокусира светлинните образи върху ретината, която изпраща сигнали към мозъка.

Човешката леща е възможно да се замъгли до такава степен, че да попречи на светлината и образите да достигнат до ретината.

Катарактата може да бъде причината, поради която образите да изглеждат размазани, ярките цветове да ни се струват овехтели, или зрението през нощта да стане изключително трудно. Ако бифокалните лещи или очила вече не помагат, възможно е катарактата да бъде причината за това неудобство. Пациентите сравняват състоянието с взиране през перде, защото образите са замъглени и неясни. Оттук идва и по-известното наименование на заболяването – старческо или вътрешно перде.

Катарактата не може да бъде предотвратена, тъй като най-честата причина за възникването й е съвсем естествена - процесът на остаряване.

Симптоми: заслепяване от нормалната светлина, отслабено зрение, затруднено четене, избледняване на цветовете и др.

С какви изследвания може да се открие: при рутинен очен преглед.

Диабетът е на първо място сред заболяванията, водещи до двуочна слепота в млада възраст. Засягането на очите се очаква да се прояви след около 10 години от диагностицирането на инсулинозависимия диабет, но много фактори като лош контрол на кръвната захар, артериална хипертония, тютюнопушене, бременност и др. могат да ускорят този процес.

Повишеното количество кръвна захар, поради недостига на инсулин в кръвта, уврежда малките съдове (капилярите на ретината). От една страна те повишават своята пропускливост и това води до кръвоизливи и оток, а от друга се влошава храненето на ретината. Развива се тъканна исхемия, която стимулира образуването на нови непълноценни съдове с тънки стени, които лесно се късат и кървят. Най-общо тези промени наричаме диабетна ретинопатия.

Заболяването засяга и двете очи, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаление на зрението до пълна слепота.

Симптоми: заболяването няма ранна симптоматика. Когато зрението намалее, е прекалено късно и възможностите на офталмолога са ограничени. Ето защо всички диабетици, които нямат ретинопатия, трябва да посещават очния лекар поне веднъж годишно. При тези с доказана диабетна ретинопатия, в зависимост от формата и стадия, този срок е много по-къс: 6, 3 или 1 месец. Често се случва по очите лекарите да "познаят", че пациентът е с диабет - той го е имал от години, но без да знае.

Какви изследвания са нужни, за да се установи заболяването:

• тест за зрителна острота;
• тонометрия – измерване на очното налягане;
• оглед на очното дъно при широки зеници;
• флуоресцеинова ангиография, т.нар. цветна снимка на очното дъно;
• оптична кохерентна томография (ОСТ).

Лечение: единственото доказано лечение на диабетната ретинопатия е лазерфотокоагулацията, чрез която се разрушава част от ретината, засегната от диабета, с цел запазване на зрението и задържане прогресията на заболяването. Ако лазерфотокоагулацията е проведена навреме, зрителната загуба може да се намали значително и зрението да се стабилизира. В противен случай се достига до масивни кръвоизливи, чийто единствено лечение е т.нар витректомия. Най-добре е лазерфотокоагулацията да се извършва след цветна снимка на очното дъно.

Специализирана очна болница "Бургас" разполага с последно поколение очен скенер (Ангио-ОСТ), който дава възможност на офталмолозите да установят и най-малките отклонения и да определят точно какво е състоянието на пациента. Операционната е оборудвана с комбиниран апарат за операции на преден и заден очен сегмент, който е единственият такъв в Бургаска област. За пациентите с диабетна ретинопатия, на които предстои операция при нас, се осигурява консултация с един от най-известните ретинални хирурзи в България - доц. д-р Борислав Дъбов.

Макулната дегенерация свързана с възрастта (МДСВ) е заболяване, което засяга централния участък на ретината, наречен макула и която е ключова зона за зрението. Заболяването предизвиква загуба на централно зрение, но не и на периферно. От тук следва, че засегнатите хора може да виждат един предмет или лице, но не могат да различават чертите им. Поради това те не са способни да извършват обичайни ежедневни дейности като четене, писане, шиене или шофиране.

Първите симптоми на заболяването може да останат незабелязани, но с развитието на му засегнатите хора започват да виждат тъмни области или зрението им става замъглено или изкривено. От жизнено важно значение е да се направи консултация с офталмолог и той да бъде уведомен за тези признаци, така че прогресията на състоянието да бъде избегната доколкото е възможно.

Съществуват редица рискови фактори, които влияят отрицателно на защитните механизми на очите и поради това са едни от причинителите на МДСВ – напредване на възрастта (основен фактор), семейна генетична предразположеност, неправилно хранене, затлъстяване, пряко излагане на слънчева светлина, тютюнопушене, високо кръвно налягане, светли ириси.

Симптоми: разкривени образи, тъмно петно в центъра на зрителното поле, намалено зрение предимно за близо.

Какви изследвания са нужни, за да се установи заболяването:

• • рутинен преглед
  • флуоресцеинова ангиография, т.нар. цветна снимка на очното дъно
  • оптична кохерентна томография (ОСТ)
  • тест с Решетката на Амслер

Лечение: лечението е трудно и често без успех. Важно е разнообразното хранене. Офталмолозите препоръчват витамини и минерали (особено цинк, лутеин и зеаксантин), които профилактират и укрепват макулата.

В напреднал стадий се прилага Anti-VEGF терапия (инжекции в окото), с цел ограничаване на процеса.

Ретината е най-фината вътрешна обвивка на окото. Клетките, от които е изградена улавят слънчевите лъчи или тези, проникнали в окото и изпраща светлинните импулси към мозъка. По този начин човек възприема образите от заобикалящия го свят.

С напредване на възрастта ни, гелът, с който е изпълнено стъкловидното тяло, изтънява и се отделя от ретината. Обикновено процесът протича без да причинява проблеми, но когато отлепването на стъкловидното тяло е достатъчно рязко, това може да доведе до скъсване на ретината на едно или няколко места.

Ретинните дупки се третират с лазерна коагулация, чрез която се слепват слоевете на ретината около дупката и се предотвратява възможността за отлепване на ретината.

При наличие на отлепване на ретината пациентите подлежат на оперативно лечение за връщане на ретината в обичайната й позиция. Използват се различни оперативни техники в зависимост от вида и мястото на отлепването.

Подобряването на зрението може да отнеме няколко месеца, а в някои случаи може никога да не се възвърне напълно. За съжаление при някои пациенти зрението не се подобрява изобщо, въпреки успешната операция за връщане на ретината на анатомичното й място.

Какви са алармиращите симптоми за отлепване на ретината?

• Светкавици
• Новопоявили се мътнини пред окото
• Сиво перде, движещо се в зрителното поле
Състояния, увеличаващи риска от отлепване на ретината:
• Късогледство
• Претърпяна катарактна екстракция
• Глаукома
• Тежко очно нараняване
• Предхождащо отлепване на ретината на другото око
• Наследствена обремененост
• Наличие на рискови зони в ретината